глава 27
1 А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Исуса, да Го умъртвят.
2 И когато Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилата.
3 Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че Исус бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза:
4 Съгреших, че предадох невинна кръв. А те рекоха: Нам що ни е? Ти гледай.
5 И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде и се обеси.
6 А главните свещеници взеха сребърниците и рекоха: Не е позволено да ги туряме в храмовата каса, понеже са цена на кръв.
7 И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, за погребване на чужденци.
8 Затова оная нива се нарече кръвна нива, както се нарича и до днес.
9 Тогава се изпълни реченото чрез пророк Еремия, който каза: "И взеха тридесетте сребърника, цената на оценения, Когото оцениха някои от израилтяните,
10 и дадоха ги за грънчаревата нива, според както ми заповяда Господ".
11 А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита, като каза: Ти Юдейският цар ли си? А Исус му рече: Ти казваш.
12 И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше.
13 Тогава Пилат Му казва: Не чуваш ли за колко неща свидетелствуват против Тебе?
14 Но Той не му отговори нито на едно нещо; тъй щото управителят се чудеше много.
15 А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на народа един от затворниците, когото биха поискали.
16 А тогава имаха един прочут затворник, на име Варава.
17 И тъй, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли или Исуса, наречен Христос?
18 (Понеже знаеше, че от завист го предаваха.
19 При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не струвай нищо на Тоя праведник; защото днес много пострадах насъне поради Него).
20 А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исуса да погубят.
21 Управителят в отговор им рече: Кого от двамата искате да ви пусна? А те рекоха: Варава.
22 Пилат им казва: Тогава какво да правя с Исуса, наречен Христос? Те всички казват: Да бъде разпнат.
23 А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Да бъде разпнат.
24 И тъй Пилат като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред народа, и каза: Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник; вие гледайте.
25 И целият народ в отговор рече: Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни.
26 Тогава им пусна Варава; а Исуса би и Го предаде на разпятие.
27 Тогава войниците на управителя заведоха Исуса в преторията, и събраха около Него цялата дружина.
28 И като Го съблякоха, облякоха Го в червена мантия.
29 И сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и туриха тръст в десницата Му; и като коленичиха пред Него, ругаеха Му се, казвайки: Здравей, Царю Юдейски!
30 И заплюваха Го, и взеха тръстта и Го удряха по главата.
31 И след като Му се поругаха, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи и Го заведоха да Го разпнат.
32 А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му.
33 И като стигнаха на едно място, наречено Голгота (което значи лобно място),
34 дадоха Му да пие вино размесено с жлъчка; но Той като вкуси, не прие да пие.
35 И когато Го разпнаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребие.
36 И седяха да Го пазят там.
37 И поставиха над главата Му обвинението Му, написано така: Тоя е Исус, Юдейският Цар.
38 Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници, един отдясно, и един отляво.
39 А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и думаха:
40 Ти, Който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си; ако си Божий Син, слез от кръста.
41 Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Го ругаеха, казвайки:
42 Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него.
43 Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм.
44 Със същия укор Му се присмиваха и разпнатите с Него разбойници.
45 А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час.
46 А около деветия час Исус извика със силен глас: Или, Или, лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
47 Някои от стоящите там, като чуха, думаха: Той вика Илия.
48 И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет, и като я надяна на тръст, даде Му да пие.
49 А другите казваха: Остави! да видим дали ще дойде Илия да Го избави.
50 А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна.
51 И, ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха,
52 гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени,
53 (които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град, и се явиха на мнозина).
54 А стотникът и ония, които заедно с него пазеха Исуса, като видяха земетресението и всичко що стана, уплашиха се твърде много, и думаха: Наистина тоя беше Син на Бога.
55 Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исуса от Галилея, и Му служеха;
56 между които бяха Мария Магдалина, и Мария майка на Якова и на Иосия, и майката на Заведеевите синове.
57 И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея, на име Иосиф, който също беше се учил при Исуса.
58 Той дойде при Пилата и поиска Исусовото тяло. Тогава Пилат заповяда да му се даде.
59 Иосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащаница,
60 и го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, отиде си.
61 А там бяха Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.
62 И на следващия ден, който бе денят след приготовлението за празника, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилата и казаха:
63 Господарю, спомнихме си, че Оня измамник приживе рече: След три дни ще възкръсна.
64 Заповядай, прочее, гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.
65 Пилат им рече: Вземете стража; идете, вардете Го както знаете.
66 Те, прочее, отидоха и вардиха гроба, като запечатаха гроба с помощта на стражата.