глава 22
1 И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:
2 Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.
3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.
4 Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обеда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.
5 но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;
6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.
7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.
8 Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.
9 Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.
10 И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.
11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.
12 И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.
13 Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
14 Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.
15 Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.
16 И пращат при Него учениците си, заедно с Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.
17 Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?
18 А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?
19 Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.
20 Той им каза: Чий е този образ и надпис?
21 Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.
22 И като чуха това, те се зачудиха, и оставяйки Го, си отидоха.
23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:
24 Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.
25 А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;
26 също и вторият и третият, до седмият.
27 А подир всички умря и жената.
28 И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? защото те всички я имаха.
29 А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.
30 Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето.
31 А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:
32 "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов?" Той не е Бог на мъртвите, а на живите.
33 И множеството, като чу това, чудеха се на учението Му.
34 А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.
35 И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:
36 Учителю, коя е голямата заповед в закона?
37 А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум".
38 Това е голямата и първа заповед.
39 А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".
40 На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.
41 И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:
42 Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.
43 Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:
44 "Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти?"
45 Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?
46 И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.