глава 13
1 В същото време присъствуваха някои, които известиха на Исуса за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.
2 И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?
3 Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.
4 Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?
5 Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.
6 Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери.
7 И рече на лозаря: Ето три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?
8 А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;
9 и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.
10 И една събота Той поучаваше в една от синагогите;
11 и ето една жена, която имаше дух, който й беше причинявал немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.
12 А Исус, като я видя, повика я и рече й: Жено, освободена си от немощта си.
13 И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога.
14 А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден.
15 Но Господ в отговор му рече: Лицемери! в събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и го въвежда да го напоява?
16 А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?
17 И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.
18 Каза, прочее: На какво прилича Божието царство? и на що да го уподобя?
19 Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.
20 И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?
21 Прилича на квас, който жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.
22 И по пътя Си за Ерусалим, минаваше през градовете и през селата и поучаваше.
23 И някой си Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А той им каза:
24 Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат,
25 след като стане домакинът и затвори вратата, и вие като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте.
26 Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици си поучавал.
27 А Той ще рече: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.
28 Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън.
29 И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство.
30 И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.
31 В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и иди си оттук, защото Ирод иска да Те убие,
32 И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам.
33 Обаче трябва днес и утре и други ден да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.
34 Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си под крилете си, но не искахте!
35 Ето, оставя се вам дома ви пуст; и казвам ви, няма да Ме видите до когато кажете: Благословен Който иде в Господното име.