Езекиил

глава: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48


глава 31

1 И в единадесетата година, в третия месец, на първия ден от месеца, Господното слово дойде към мене и рече:
2 Сине човешки, кажи на египетския цар Фараона и на множеството му: На кого си се уподобил ти във величието си?
3 Ето, асириецът бе кедър в Ливан с хубави клонове, с дебела сянка и с висок ръст; и върхът му бе всред гъсти клончета.
4 Водите го хранеха, бездната го отрастваше с реките си, които течеха около посаждението му; и изпращаше каналите си по всичките дървета на полето.
5 Затова ръстът му се издигна над всичките дървета на полето, клоновете му се умножиха, и като растеше клончетата му се разпростряха поради изобилните води.
6 Всичките небесни птици правеха гнезда в клончетата му; и всичките полски животни раждаха под клоновете му; а под сянката му живееха всичките големи народи.
7 Така бе красив по големината си и по дължината на клоновете си; защото корените му бяха при много води.
8 Кедрите в Божията градина не можеха да го скрият; елхите не се сравняваха с клоновете му, и яровите не приличаха на клончетата му; никакво дърво в Божията градина не се сравняваше с него по красотата му.
9 Направих го красив с многото му клонове; тъй щото всичките едемски дървета, които бяха в Божията градина, му завиждаха.
10 Затова, така казва Господ Иеова: Понеже ти си се издигнал високо; и понеже си дигнал върха си между гъстите клончета, и сърцето му се надигна поради височината му,
11 затова ще го предам в ръката на силния от народите, който непременно ще се разправи с него; изпъдих го поради нечестието му.
12 Чужденци, страшните между народите, отсякоха го и го оставиха; клончетата му паднаха по планините и по всичките долини, и клоновете му се строшиха по всичките потоци на земята; и всичките народи на света слязоха от сянката му и го оставиха.
13 На трупа му ще си починат всичките небесни птици, и върху клоновете му ще бъдат всичките животни от полето,
14 за да не се възвиси във височината си никое от дърветата край водите, нито да издигне върха си между гъстите клончета, и за да се не надигат, поради височината си, техните великани, да! всички, които се поят с вода; защото те всички са предадени на смърт, в най-дълбоките места на света, подобно на всички други човешки синове, с ония които слизат в ямата.
15 Така казва Господ Иеова: В деня когато той слезе в преизподнята причиних жалеене; покрих бездната за него, и направих да престанат реките й, така щото големите води се спряха; и направих да жалее за него Ливан, и всичките дървета на полето повяхнаха за него.
16 Направих народите да потреперят при шума на падането му, когато го свалих в преизподнята с ония, които слизат в ямата; и всичките едемски дървета, отбраните и добрите ливански дървета, всичките пиещи води, се утешиха в най-дълбоките места на света.
17 И те и ония, които бяха негова мишца, които живееха под сянката му всред народите, слязоха в преизподнята подобно на него, при убитите от нож.
18 На кого си се уподобил така по слава и по величие между едемските дървета? При все това ще бъдеш свален, както всичките други едемски дървета, в най-дълбоките места на света; ще лежиш всред необрязаните, с убитите от нож. Тъй ще стане с Фараона и цялото му множество, казва Господ Иеова.