глава 17
1 (По слав. 16). Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.
2 Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.
3 Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.
4 Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоите уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.
5 Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.
6 Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си, и послушай думите ми.
7 Яви чудесните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Тебе. От ония, които въстават против тях.
8 Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си
9 От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.
10 Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.
11 Те обиколиха вече стъпките ни; Насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;
12 Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.
13 Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия, -
14 От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в тоя живот, И чийто корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.
15 А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.